21. В КЛЕТКАТА НА ЛЪВА

Преди години брат Кръстю Тулешков бил директор на зоологическата градина в София. Неговата любов към природата още на млади години го насочила към изучаване на естествените науки. Да се занимава с животни и растения, това му било най-любимото занятие и развлечение. По това време, когато той бил директор на зоологическата градина, се ражда едно лъвче. Той го взел в кабинета си и се грижил за него. Хранел го. Милвал гаи лъвчето се привързало към него, тъй както кучето се привързва. Господин Тулешков от време на време му се обаждал с един особен сигнал, със свирене с уста, който лъвчето запомнило. Когато то пораснало, било подарена на зоопарка в Стара Загора. И така двамата приятели, човек и лъв, били разделени. На г-н Тулешков му се удал случай да посети Стара Загора след около две години. Той отишъл право при клетката на лъва, който се излежавал и се прозявал от време на време, с убийствено безразличие към всекидневните посетители. В това време г-н Тулешков се закрил зад другите хора и му подсвирнал. Лъвът, щом чул сигнала, веднага скочил и се изпречил на телената ограда и с очи търсел някогашния си приятел. След малко Тулешков влязъл в клетката, което обстоятелство смаяло посетителите на парка. Лъвът започнал да му лиже ръката. Двамата приятели, човек и лъв, се срещнали и се познали. Даже той пъхнал голата си ръка в устата на лъва, но бързо я извадил невредима. Заключил клетката и се отдалечил. Лъвът не ял няколко дни от тъга по приятеля си.

Многовековният човешки опит ни учи, че куче, което е получавало храна от ръката на човек, никога не го хапе и напада. Както кучето, така и лъвът помнят гласа на своя господар - човека много години и щом го чуят, му се покоряват.

Както сърни, така и други диви животни и птици, при голяма опасност или беда търсят помощта или закрилата на човека, когото имат за свой покровител.